Как да разграничите паник атаките от сериозните физически симптоми?

Силната тревога, панически страх както и действия, с които се отключват панически разстройства са известни сред психиатричната практика като панически атаки. Обикновено симптоматиката им се проявява с ускорен пулс, напрежение, задушаване, виене на свят, обилно потене, сърцебиене, неяснота дали това, което се случва реално или пък е някакъв сън от който човекът ще се събуди. Изключително сложни са тези панически атаки. Те могат да се наблюдават веднъж годишно или малко по-често. Страхът от полудяване, тревожност от опасността, която дебне както и други мисли свързани с края на живота са част от множеството атаки, които заемат мислите на човека, който страда от това. Тези състояния възникват без да показват някакви симптоми и да има реална причина, която да предизвика паническата атака.панически атаки

Според психиатри и психоаналитици тези състояния се обуславят на база индивидуалност на пациента както и генетична предразположеност. Фобиите, както и страховите нерози, депресия, хипохондрия, вманиаченост и други психични разстройства могат да доведат до паническа атака. Тя може да трае около десетина минути и да е пряко вързана с тревога, която човек изпитва в следствие на преживян стрес. Паническите атаки могат да бъдат провокирани от всякакви действие от нашето ежедневие. Например започването на нова работа, както и това да се впишете в екипа, да комуникирате с тях и други естествени и нормални неща като работните срещи с управители и мениджъри могат да се окажат катализатор на психичното разстройство. Цялото това напрежение може да ескалира и симптомите, които описахме малко по-горе в публикацията да бъдат явно изразени. Треперене, потене, изтръпване и други могат да бъдат същите симптоми като при инфарктни състояния. Ето така се проявява паник атаката, че човекът умира  и това са последните му минути. Дори намесата на лекари от спешна помощ няма да установят наличие на инфаркт, тъй като всъщност се касае за психично разстройство, което предизвиква паническата атака. Успокоителните в случая могат да решат до известна степен проблема, но определено с пациента трябва да се поработи по-задълбочено.

Последствията от паническите атаки могат да се сведат до това, че хората, при които се проявяват могат да решат да се изолират от определени обстоятелства, срещи и хора. В един момент те може би няма да искат да имат никакъв контакт с хора. Търсенето на причината във влошеното физическо здраве се е оказва напълно излишно. Психоаналитици работят с комбинативни методи за решаване на проблемите и състоянията на паническа атака. Редуването на психотерапевтично терапия с медикаменти могат успешно да помогнат на пациента да се избави от тези неприятни състояния. За да се справят с  негативните мисли  и неадекватното поведение, които се проявяват в така наречените панически атаки  пациентите трябва да намерят психиатър с опит и умения за справяне със ситуацията.